изжъ́на
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изжъна изжънем
второ лице изжънеш изжънете
трето лице изжъне изжънат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изжънах изжънахме
второ лице изжъна изжънахте
трето лице изжъна изжънаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изжънех изжънехме
второ лице изжънеше изжънехте
трето лице изжънеше изжънеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изжъни изжънете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изжънал изжънала изжънало изжънали
членувана изжъналия изжъналата изжъналото изжъналите
с пълен член изжъналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изжънел изжънела изжънело изжънели
членувана изжънелия изжънелата изжънелото изжънелите
с пълен член изжънелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изжънат изжъната изжънато изжънати
членувана изжънатия изжънатата изжънатото изжънатите
с пълен член изжънатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-жъ-на
  • форми изжъ́неш, мин. св. изжъ́нах, мин. прич. изжъ́нал, св.
Източник