изжъ́нвам

Жъна докрай определеното; пожънвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изжънвам изжънваме
второ лице изжънваш изжънвате
трето лице изжънва изжънват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изжънвах изжънвахме
второ лице изжънва изжънвахте
трето лице изжънва изжънваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изжънвах изжънвахме
второ лице изжънваше изжънвахте
трето лице изжънваше изжънваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изжънвай изжънвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изжънвал изжънвала изжънвало изжънвали
членувана изжънвалия изжънвалата изжънвалото изжънвалите
с пълен член изжънвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изжънвал изжънвала изжънвало изжънвали
членувана изжънвалия изжънвалата изжънвалото изжънвалите
с пълен член изжънвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изжънван изжънвана изжънвано изжънвани
членувана изжънвания изжънваната изжънваното изжънваните
с пълен член изжънваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изжънващ изжънваща изжънващо изжънващи
членувана изжънващия изжънващата изжънващото изжънващите
с пълен член изжънващият — — —
Деепричастие
изжънвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-жън-вам
  • форми изжъ́нваш, несв. и изжъ́на, св.
Източник