1.

издържа́

1. Устоя, успея да понеса нещо трудно, тежко.

2. Успешно отговоря на въпроси, изисквания; взема изпит.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издържа издържим
второ лице издържиш издържите
трето лице издържи издържат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издържах издържахме
второ лице издържа издържахте
трето лице издържа издържаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издържах издържахме
второ лице издържеше издържахте
трето лице издържеше издържаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издръж издръжте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържал издържала издържало издържали
членувана издържалия издържалата издържалото издържалите
с пълен член издържалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържал издържала издържало издържали
членувана издържалия издържалата издържалото издържалите
с пълен член издържалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържан издържана издържано издържани
членувана издържания издържаната издържаното издържаните
с пълен член издържаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-дър-жа
  • форми издържи́ш, мин. св. издържа́х, мин. прич. издържа́л, св.
Източник

2.

издържа́

Осигуря на някого средства за съществуване.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издържа издържим
второ лице издържиш издържите
трето лице издържи издържат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издържах издържахме
второ лице издържа издържахте
трето лице издържа издържаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издържах издържахме
второ лице издържеше издържахте
трето лице издържеше издържаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издръж издръжте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържал издържала издържало издържали
членувана издържалия издържалата издържалото издържалите
с пълен член издържалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържал издържала издържало издържали
членувана издържалия издържалата издържалото издържалите
с пълен член издържалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издържан издържана издържано издържани
членувана издържания издържаната издържаното издържаните
с пълен член издържаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • форми издържи́ш, мин. св. издържа́х, мин. прич. издържа́л, св.
Източник