1.

издължа́

Върна изцяло дълг или дам нещо, което имам в задължение.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издължа издължим
второ лице издължиш издължите
трето лице издължи издължат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издължих издължихме
второ лице издължи издължихте
трето лице издължи издължиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издължах издължахме
второ лице издължеше издължахте
трето лице издължеше издължаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издължи издължете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължил издължила издължило издължили
членувана издължилия издължилата издължилото издължилите
с пълен член издължилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължал издължала издължало издължали
членувана издължалия издължалата издължалото издължалите
с пълен член издължалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължен издължена издължено издължени
членувана издължения издължената издълженото издължените
с пълен член издълженият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-дъл-жа
  • форми издължи́ш, мин. св. издължи́х, мин. прич. издължи́л, св.
Източник

2.

издължа́

Направя по-дълъг; удължа.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издължа издължим
второ лице издължиш издължите
трето лице издължи издължат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издължих издължихме
второ лице издължи издължихте
трето лице издължи издължиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издължах издължахме
второ лице издължеше издължахте
трето лице издължеше издължаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издължи издължете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължил издължила издължило издължили
членувана издължилия издължилата издължилото издължилите
с пълен член издължилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължал издължала издължало издължали
членувана издължалия издължалата издължалото издължалите
с пълен член издължалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издължен издължена издължено издължени
членувана издължения издължената издълженото издължените
с пълен член издълженият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • форми издължи́ш, мин. св. издължи́х, мин. прич. издължи́л, св.
Източник