изду́хам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издухам издухаме
второ лице издухаш издухате
трето лице издуха издухат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издухах издухахме
второ лице издуха издухахте
трето лице издуха издухаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издухах издухахме
второ лице издухаше издухахте
трето лице издухаше издухаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издухай издухайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издухал издухала издухало издухали
членувана издухалия издухалата издухалото издухалите
с пълен член издухалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издухал издухала издухало издухали
членувана издухалия издухалата издухалото издухалите
с пълен член издухалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издухан издухана издухано издухани
членувана издухания издуханата издуханото издуханите
с пълен член издуханият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-ду-хам
  • форми изду́хаш, св.
Източник