издрънча́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издрънча издрънчим
второ лице издрънчиш издрънчите
трето лице издрънчи издрънчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издрънчах издрънчахме
второ лице издрънча издрънчахте
трето лице издрънча издрънчаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издрънчах издрънчахме
второ лице издрънчеше издрънчахте
трето лице издрънчеше издрънчаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издрънчи издрънчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издрънчал издрънчала издрънчало издрънчали
членувана издрънчалия издрънчалата издрънчалото издрънчалите
с пълен член издрънчалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издрънчал издрънчала издрънчало издрънчали
членувана издрънчалия издрънчалата издрънчалото издрънчалите
с пълен член издрънчалият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-д-рън-ча
  • форми издрънчи́ш, мин. св. издрънча́х, мин. прич. издрънча́л, св.
Източник