изди́ря
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издиря издирим
второ лице издириш издирите
трето лице издири издирят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издирих издирихме
второ лице издири издирихте
трето лице издири издириха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издирех издирехме
второ лице издиреше издирехте
трето лице издиреше издиреха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издири издирете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издирил издирила издирило издирили
членувана издирилия издирилата издирилото издирилите
с пълен член издирилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издирел издирела издирело издирели
членувана издирелия издирелата издирелото издирелите
с пълен член издирелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издирен издирена издирено издирени
членувана издирения издирената издиреното издирените
с пълен член издиреният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-ди-ря
  • форми изди́риш, мин. св. изди́рих, мин. прич. изди́рил, св.
Източник