изгърмя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изгърмя изгърмим
второ лице изгърмиш изгърмите
трето лице изгърми изгърмят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изгърмях изгърмяхме
второ лице изгърмя изгърмяхте
трето лице изгърмя изгърмяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изгърмях изгърмяхме
второ лице изгърмеше изгърмяхте
трето лице изгърмеше изгърмяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изгърми изгърмете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгърмял изгърмяла изгърмяло изгърмели
членувана изгърмелия изгърмялата изгърмялото изгърмелите
с пълен член изгърмелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгърмял изгърмяла изгърмяло изгърмели
членувана изгърмялия изгърмялата изгърмялото изгърмелите
с пълен член изгърмялият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-гър-мя
  • форми изгърми́ш, мин. св. изгърмя́х, мин. прич. изгърмя́л, св.
Източник