извървя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице извървя извървим
второ лице извървиш извървите
трето лице извърви извървят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице извървих извървихме
второ лице извърви извървихте
трето лице извърви извървиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице извървех извървехме
второ лице извървеше извървехте
трето лице извървеше извървеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
извърви извървете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извървил извървила извървило извървили
членувана извървилия извървилата извървилото извървилите
с пълен член извървилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извървел извървела извървело извървели
членувана извървелия извървелата извървелото извървелите
с пълен член извървелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извървен извървена извървено извървени
членувана извървения извървената извървеното извървените
с пълен член извървеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-вър-вя
  • форми извърви́ш, мин. св. извървя́х, мин. прич. извървя́л, св.
Източник