1.

извъ́н

1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и други).

Извън двора.
Три дни ще бъде извън града.

2. Независимо от, без връзка с нещо; освен.

Нищо извън задълженията му не го засяга.
Не питат за нищо извън учебния материал.

3. Освен.

Няма да каним никого извън фамилията.
Извън закона

С противозаконно поведение.

Извън пътя

(разговорно) Прекалено, извън приличното.

Извън силите си

Не по силите си, непосилно.

  • предлог
  • пренасяне из-вън
Източник

2.

извъ́н

(остаряло, диалектно) Навън, отвън.

Извън идваше свеж въздух.
  • наречие
Източник