осве́н

1. За изразяване на изключване от общото; с изключение на, без да се брои.

В този град освен тебе никого не познавам.

2. За изразяване на добавка, на съществуване на нещо в повече.

Освен Париж съм посетила и други европейски столици.

3. В състава на сложни съюзи за изключване:

освен да, освен че, освен ако.

свѣнѥ старобългарски „извън“ осве́н

От старобългарската дума свѣнѥ — „извън“, от праслявнския израз с предлог в родителен падеж: *ab-svênь и *ab-svênjе.

  • без
  • с изключение
  • независимо
  • без оглед на
  • без друго
  • вън от
  • вън от това
  • в повече
  • с изключение на
  • като се изключи
Освен това

Вметнат израз при изтъкване на доказателства — без да се брои това.

  • предлог
  • пренасяне ос-вен
Източници