изва́йвам

Вая докрай.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице извайвам извайваме
второ лице извайваш извайвате
трето лице извайва извайват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице извайвах извайвахме
второ лице извайва извайвахте
трето лице извайва извайваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице извайвах извайвахме
второ лице извайваше извайвахте
трето лице извайваше извайваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
извайвай извайвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извайвал извайвала извайвало извайвали
членувана извайвалия извайвалата извайвалото извайвалите
с пълен член извайвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извайвал извайвала извайвало извайвали
членувана извайвалия извайвалата извайвалото извайвалите
с пълен член извайвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извайван извайвана извайвано извайвани
членувана извайвания извайваната извайваното извайваните
с пълен член извайваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извайващ извайваща извайващо извайващи
членувана извайващия извайващата извайващото извайващите
с пълен член извайващият — — —
Деепричастие
извайвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-вай-вам
  • форми изва́йваш, несв. и изва́я, св.
Източник