ва́я

1. (какво) Изработвам от глина, камък или дърво художествено произведение; моделирам.

2. (какво, преносно) Творя с майсторство, в тънкости и с детайли художествен образ.

ваɨати старобългарски ва́я

старобългарски ваɨати. Думата е заета само в руски и представлява типичен прабългаризъм с преход *о- > *v-. Сродни думи: старотюркски oj-, турски oymak, татарски уярга, узбекски o'ymak, хакаски ойарга „дълбая“ от *ōj-. Чувашката форма ăйă „длето“ е заемка от някой къпчакски език.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вая ваем
второ лице ваеш ваете
трето лице вае ваят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице ваях ваяхме
второ лице вая ваяхте
трето лице вая ваяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице ваех ваехме
второ лице ваеше ваехте
трето лице ваеше ваеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вай вайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ваял ваяла ваяло ваяли
членувана ваялия ваялата ваялото ваялите
с пълен член ваялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ваел ваела ваело ваели
членувана ваелия ваелата ваелото ваелите
с пълен член ваелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ваещ ваеща ваещо ваещи
членувана ваещия ваещата ваещото ваещите
с пълен член ваещият — — —
Деепричастие
ваейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вая
  • форми ва́еш, мин. св. ва́ях и вая́х, мин. прич. ва́ял и вая́л, несв.
Източници