-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
-
Читанка
-
и -
Буквата „и“, деветата в българската азбука.
1.
Буквата „и“, деветата в българската азбука.
2.
1. Свързва еднородни части в просто изречение и прости изречения в състава на сложно, обикновено в сложно съчинено.
Влажен и свеж вятър повя.
Купих захар и сол.
Ще си отида и ще чета.
2. Свързва изречение с присъединен израз или присъединено изречение.
Беше много хубаво времето.
И горещо.
Легна си.
И пак започна да обмисля плана си.
3. Свързва последното числително при съставни числителни имена.
Сто двайсет и пет.
4. Свързва две повторени части в един израз.
Мълчи и мълчи.
Студено и студено.
Само и само.
5. Служи за начало на изречение, за да свърже съдържанието му със съдържанието на предходните.
И дойде денят.
6. Служи за начало на всяко изречение в Библията.
7. Свързва изречение, което назовава следствие от предходното.
Още веднъж ме попитай за определението на „и“ и ще изкрещя.
8. (разговорно) Сам или в начало на непълно изречение, с въпросителна интонация — подканя събеседника да продължи.
„Нямам ключ.“ — „И...“ — „И ми трябва, за да вляза.“
9. При събиране на числа — плюс.
Пет и шест е единайсет.
*i праславянски и
3.
1. Подчертава мисълта в началото на изречение.
И аз още да не зная!
И още ли не си тръгнал?
2. Също.
И аз ще дойда с вас.
3. Дори, даже.
Не съм го и видял.
4. Именно, точно.
Така и предполагах.
*i праславянски и
4.
1. Изразява възхищение.
Ии, колко хубави банани!
2. Изразява досада, раздразнение.
Иии, колко работа имам сега!