1.

и

Буквата „и“, деветата в българската азбука.

  • съществително име, среден род
  • пренасяне и
Източници

2.

и

1. Свързва еднородни части в просто изречение и прости изречения в състава на сложно, обикновено в сложно съчинено.

Влажен и свеж вятър повя.
Купих захар и сол.
Ще си отида и ще чета.

2. Свързва изречение с присъединен израз или присъединено изречение.

Беше много хубаво времето.
И горещо.
Легна си.
И пак започна да обмисля плана си.

3. Свързва последното числително при съставни числителни имена.

Сто двайсет и пет.

4. Свързва две повторени части в един израз.

Мълчи и мълчи.
Студено и студено.
Само и само.

5. Служи за начало на изречение, за да свърже съдържанието му със съдържанието на предходните.

И дойде денят.

6. Служи за начало на всяко изречение в Библията.

7. Свързва изречение, което назовава следствие от предходното.

Още веднъж ме попитай за определението на „и“ и ще изкрещя.

8. (разговорно) Сам или в начало на непълно изречение, с въпросителна интонация — подканя събеседника да продължи.

„Нямам ключ.“ — „И...“ — „И ми трябва, за да вляза.“

9. При събиране на числа — плюс.

Пет и шест е единайсет.

*i праславянски и

  • съюз
Източници

3.

и

1. Подчертава мисълта в началото на изречение.

И аз още да не зная!
И още ли не си тръгнал?

2. Също.

И аз ще дойда с вас.

3. Дори, даже.

Не съм го и видял.

4. Именно, точно.

Така и предполагах.

*i праславянски и

  • частица
Източници

4.

и

1. Изразява възхищение.

Ии, колко хубави банани!

2. Изразява досада, раздразнение.

Иии, колко работа имам сега!
  • междуметие
Източник