Източник
-
тя -
1. За заместване на лице или предмет от женски род, за които се говори.
Мария ще дойде с мене.
Само тя ли, и аз искам!
В дъното е кухнята, но тя е още в ремонт.
Аз седя до Надежда, а до нея е Петър.
-
2. За посочване на лица от женски род; тази, това.
А тя — кимнах към нея с глава — какво да прави?
Виж!
Тя е новата ни учителка!
Беше тя
(разговорно) Свърши и вече няма да се повтори.
| именителен | тя |
|---|---|
| винителен | нея |
| винителен, кратка форма | я |
| дателен | ней |
| дателен, предложна форма | нея |
| дателен, кратка форма | ѝ |