тя

1. За заместване на лице или предмет от женски род, за които се говори.

Мария ще дойде с мене.
Само тя ли, и аз искам!
В дъното е кухнята, но тя е още в ремонт.
Аз седя до Надежда, а до нея е Петър.

2. За посочване на лица от женски род; тази, това.

А тя — кимнах към нея с глава — какво да прави?
Виж!
Тя е новата ни учителка!
Беше тя

(разговорно) Свърши и вече няма да се повтори.

именителен тя
винителен нея
винителен, кратка форма я
дателен ней
дателен, предложна форма нея
дателен, кратка форма ѝ
  • лично местоимение
  • пренасяне тя
  • форми вин. не́я, крат. я, дат. остар. не́и и ней, крат. и́, лично мест.
Източник