звено́

1. Брънка, халка от метална верига.

2. Относително самостоятелна съставна част на машина, на производствена линия.

3. (историческо) Малка организационна група в пионерската организация.

Един отряд има две звена.

4. (историческо) Малка производствена група в селското стопанство.

Лозарско звено.

Сродни форми: рус. звено „халка; член, част от нещо; половин риба, разрязана по гръбнака; стъкло на прозорец“, позвонок „гръбначен стълб, звънче“, укр. звено, г.-луж. zwjeno, д.-луж. zweno, полаб. zvenü, мн.ч. zvenesa „дървен дъговиден сегмент от рамката на каруцарско колело, към който се прикрепят спиците, джанта“, пол. dzwono „същото; парче риба“. В старобългарски не се среща. праславянски zveno, род.п. zvenese - стара s-основа. Трудно може да се установи първоначалното значение на думата, но вероятно има връзка с глагола звъня, т.е. zveno означава „предмет (от метал или стъкло), който дрънка“ > „брънка от верига, прозорец, джанта“ и др.

единствено число множествено число
нечленувана звено звена
членувана звеното звената
  • съществително име, среден род
  • пренасяне зве-но
  • форми мн. звена́
Източник