бръ́нка

1. Метално колелце, халка.

Ще сложим брънка на свинята, да не рови.

2. (преносно) Съставна част.

Това, което се случи, е само една брънка от веригата събития, които предстоят.

Във всички случаи свързана със старобълг. брънѩ „броня“, като значението се е променило от „ризница“ в „брънка от ризница“.

единствено число множествено число
нечленувана брънка брънки
членувана брънката брънките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне брън-ка
  • форми мн. бръ́нки
Източници