зачу́вам

(какво) Чувам отдалеч нещо тихо, неясно; дочувам.

Зачуха песен от улицата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице зачувам зачуваме
второ лице зачуваш зачувате
трето лице зачува зачуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице зачувах зачувахме
второ лице зачува зачувахте
трето лице зачува зачуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице зачувах зачувахме
второ лице зачуваше зачувахте
трето лице зачуваше зачуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зачувай зачувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зачувал зачувала зачувало зачували
членувана зачувалия зачувалата зачувалото зачувалите
с пълен член зачувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зачувал зачувала зачувало зачували
членувана зачувалия зачувалата зачувалото зачувалите
с пълен член зачувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зачуван зачувана зачувано зачувани
членувана зачувания зачуваната зачуваното зачуваните
с пълен член зачуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зачуващ зачуваща зачуващо зачуващи
членувана зачуващия зачуващата зачуващото зачуващите
с пълен член зачуващият — — —
Деепричастие
зачувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-чу-вам
  • форми зачу́ваш, несв. и зачу́я, св.
Източник
зачувам се

Дочувам се.

Зачу се, че ще има война.
  • възвратен глагол
  • форми зачуя се