Източник
-
заточе́ние -
1. Особено тежко наказание (по време на Турската империя, през някои периоди в Русия), обикновено по политически причини, състоящо се в изпращане в далечни райони при изключително трудни природни и битови условия.
-
2. (преносно) Прекарване при лоши условия, в далечно място.
- обявяване извън законите
- проскрипция
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | заточение | заточения |
| членувана | заточението | заточенията |