заточе́ние

1. Особено тежко наказание (по време на Турската империя, през някои периоди в Русия), обикновено по политически причини, състоящо се в изпращане в далечни райони при изключително трудни природни и битови условия.

2. (преносно) Прекарване при лоши условия, в далечно място.

единствено число множествено число
нечленувана заточение заточения
членувана заточението заточенията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне за-то-че-ние
  • форми само ед.
Източник