зарека́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице зарека заречем
второ лице заречеш заречете
трето лице зарече зарекат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице зарекох зарекохме
второ лице зарече зарекохте
трето лице зарече зарекоха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заречах заречахме
второ лице заречеше заречахте
трето лице заречеше заречаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заречи заречете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зарекъл зарекла зарекло зарекли
членувана зареклия зареклата зареклото зареклите
с пълен член зареклият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заречал заречала заречало заречали
членувана заречалия заречалата заречалото заречалите
с пълен член заречалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заречен заречена заречено заречени
членувана заречения заречената зареченото заречените
с пълен член зареченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне за-ре-ка
  • форми зарече́ш, мин. св. заре́кох, мин. прич. заре́къл, св.
Източник