зари́чам

(кого) Заклевам да не върши нещо.

Заричам те да не ходиш там.
заричане — съществително име
заречен — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заричам заричаме
второ лице заричаш заричате
трето лице зарича заричат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заричах заричахме
второ лице зарича заричахте
трето лице зарича заричаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заричах заричахме
второ лице заричаше заричахте
трето лице заричаше заричаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заричай заричайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заричал заричала заричало заричали
членувана заричалия заричалата заричалото заричалите
с пълен член заричалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заричал заричала заричало заричали
членувана заричалия заричалата заричалото заричалите
с пълен член заричалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заричащ заричаща заричащо заричащи
членувана заричащия заричащата заричащото заричащите
с пълен член заричащият — — —
Деепричастие
заричайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-ри-чам
  • форми зари́чаш, несв. и зарека́, св.
Източник
заричам се

Обещавам пред себе си, решавам твърдо; заклевам се.

Все се заричам да не поемам бърза работа, но все не устоявам.
  • възвратен глагол
  • форми зарека се