запъ́тя се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице запътя се запътим се
второ лице запътиш се запътите се
трето лице запъти се запътят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице запътих се запътихме се
второ лице запъти се запътихте се
трето лице запъти се запътиха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице запътех се запътехме се
второ лице запътеше се запътехте се
трето лице запътеше се запътеха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
запъти се запътете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запътил запътила запътило запътили
членувана запътилия запътилата запътилото запътилите
с пълен член запътилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запътел запътела запътело запътели
членувана запътелия запътелата запътелото запътелите
с пълен член запътелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запътен запътена запътено запътени
членувана запътения запътената запътеното запътените
с пълен член запътеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне за-пъ-тя
  • форми запъ́тиш се, мин. св. запъ́тих се, мин. прич. запъ́тил се, св.
Източник