заприли́чвам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заприличвам заприличваме
второ лице заприличваш заприличвате
трето лице заприличва заприличват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заприличвах заприличвахме
второ лице заприличва заприличвахте
трето лице заприличва заприличваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заприличвах заприличвахме
второ лице заприличваше заприличвахте
трето лице заприличваше заприличваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заприличвай заприличвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заприличвал заприличвала заприличвало заприличвали
членувана заприличвалия заприличвалата заприличвалото заприличвалите
с пълен член заприличвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заприличвал заприличвала заприличвало заприличвали
членувана заприличвалия заприличвалата заприличвалото заприличвалите
с пълен член заприличвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заприличващ заприличваща заприличващо заприличващи
членувана заприличващия заприличващата заприличващото заприличващите
с пълен член заприличващият — — —
Деепричастие
заприличвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зап-ри-лич-вам
Източник