прили́чам

(на кого/на какво) Имам прилика с някого, с нещо; изглеждам като някого, нещо.

Приличам на родителите си.
Приличам на бременна.
Приличам на слон.
Прилича ми

За облекло — отива ми, изглеждам добре в него.

Прилича ми

В съгласие съм с добрите нрави.

На нищо не прилича!

(разговорно) Възклицание за израз на недоволство, негодувание.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице приличам приличаме
второ лице приличаш приличате
трето лице прилича приличат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице приличах приличахме
второ лице прилича приличахте
трето лице прилича приличаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице приличах приличахме
второ лице приличаше приличахте
трето лице приличаше приличаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
приличай приличайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приличал приличала приличало приличали
членувана приличалия приличалата приличалото приличалите
с пълен член приличалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приличал приличала приличало приличали
членувана приличалия приличалата приличалото приличалите
с пълен член приличалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приличащ приличаща приличащо приличащи
членувана приличащия приличащата приличащото приличащите
с пълен член приличащият — — —
Деепричастие
приличайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-ли-чам
  • форми приличаш, несв.
Източник