заприка́жа
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заприкажа заприкажем
второ лице заприкажеш заприкажете
трето лице заприкаже заприкажат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заприказах заприказахме
второ лице заприказа заприказахте
трето лице заприказа заприказаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заприкажех заприкажехме
второ лице заприкажеше заприкажехте
трето лице заприкажеше заприкажеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заприкажи заприкажете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заприказал заприказала заприказало заприказали
членувана заприказалия заприказалата заприказалото заприказалите
с пълен член заприказалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заприкажел заприкажела заприкажело заприкажели
членувана заприкажелия заприкажелата заприкажелото заприкажелите
с пълен член заприкажелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заприказан заприказана заприказано заприказани
членувана заприказания заприказаната заприказаното заприказаните
с пълен член заприказаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне зап-ри-ка-жа
  • форми заприка́жеш, мин. св. заприка́зах, мин. прич. заприка́зал, св.
Източник