запре́ча
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице запреча запречим
второ лице запречиш запречите
трето лице запречи запречат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице запречих запречихме
второ лице запречи запречихте
трето лице запречи запречиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице запречех запречехме
второ лице запречеше запречехте
трето лице запречеше запречеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
запречи запречете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запречил запречила запречило запречили
членувана запречилия запречилата запречилото запречилите
с пълен член запречилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запречел запречела запречело запречели
членувана запречелия запречелата запречелото запречелите
с пълен член запречелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запречен запречена запречено запречени
членувана запречения запречената запреченото запречените
с пълен член запреченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне зап-ре-ча
  • форми запре́чиш, мин. св. запре́чих, мин. прич. запре́чил, св.
Източник