зани́чам

(разговорно) Вглеждам се; заглеждам се, за да видя или забележа нещо.

Заничаха по ъглите, но не го намериха.
Заничаха го, за да разгледат странните му дрехи.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заничам заничаме
второ лице заничаш заничате
трето лице занича заничат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заничах заничахме
второ лице занича заничахте
трето лице занича заничаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заничах заничахме
второ лице заничаше заничахте
трето лице заничаше заничаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заничай заничайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заничал заничала заничало заничали
членувана заничалия заничалата заничалото заничалите
с пълен член заничалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заничал заничала заничало заничали
членувана заничалия заничалата заничалото заничалите
с пълен член заничалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заничащ заничаща заничащо заничащи
членувана заничащия заничащата заничащото заничащите
с пълен член заничащият — — —
Деепричастие
заничайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-ни-чам
  • форми зани́чаш, несв. и зани́кна, св.
Източник