взи́рам се

1. (в кого/в какво) Гледам напрегнато, съсредоточено, за да позная, различа, забележа.

Той се взря в нея, като че ли за първи път я виждаше.

2. (преносно) Внимателно наблюдавам, проучвам, за да преценя, опозная.

взиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице взирам се взираме се
второ лице взираш се взирате се
трето лице взира се взират се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице взирах се взирахме се
второ лице взира се взирахте се
трето лице взира се взираха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице взирах се взирахме се
второ лице взираше се взирахте се
трето лице взираше се взираха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
взирай се взирайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана взирал взирала взирало взирали
членувана взиралия взиралата взиралото взиралите
с пълен член взиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана взирал взирала взирало взирали
членувана взиралия взиралата взиралото взиралите
с пълен член взиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана взиран взирана взирано взирани
членувана взирания взираната взираното взираните
с пълен член взираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана взиращ взираща взиращо взиращи
членувана взиращия взиращата взиращото взиращите
с пълен член взиращият — — —
Деепричастие
взирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне взи-рам
  • форми взи́раш се, несв. и взра се, св.
Източник