замечта́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице замечтая замечтаем
второ лице замечтаеш замечтаете
трето лице замечтае замечтаят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице замечтах замечтахме
второ лице замечта замечтахте
трето лице замечта замечтаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице замечтаех замечтаехме
второ лице замечтаеше замечтаехте
трето лице замечтаеше замечтаеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
замечтай замечтайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замечтал замечтала замечтало замечтали
членувана замечталия замечталата замечталото замечталите
с пълен член замечталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замечтаел замечтаела замечтаело замечтаели
членувана замечтаелия замечтаелата замечтаелото замечтаелите
с пълен член замечтаелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замечтан замечтана замечтано замечтани
членувана замечтания замечтаната замечтаното замечтаните
с пълен член замечтаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне за-меч-тая
  • форми замечта́еш, мин. св. замечта́х, мин. прич. замечта́л, св.
Източник