замечта́вам

(за какво/за кого) Започвам да мечтая.

замечтаване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице замечтавам замечтаваме
второ лице замечтаваш замечтавате
трето лице замечтава замечтават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице замечтавах замечтавахме
второ лице замечтава замечтавахте
трето лице замечтава замечтаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице замечтавах замечтавахме
второ лице замечтаваше замечтавахте
трето лице замечтаваше замечтаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
замечтавай замечтавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замечтавал замечтавала замечтавало замечтавали
членувана замечтавалия замечтавалата замечтавалото замечтавалите
с пълен член замечтавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замечтавал замечтавала замечтавало замечтавали
членувана замечтавалия замечтавалата замечтавалото замечтавалите
с пълен член замечтавалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замечтаващ замечтаваща замечтаващо замечтаващи
членувана замечтаващия замечтаващата замечтаващото замечтаващите
с пълен член замечтаващият — — —
Деепричастие
замечтавайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-меч-та-вам
  • форми замечта́ваш, несв. и замечта́я, св.
Източник
замечтавам се

Потъвам в мечти.

Легна и се замечта за пътуването.
  • възвратен глагол
  • форми замечтая се