заме́рвам

1. (кого какво) Хвърлям нещо с цел да улуча.

Замерих момчето с камък.

2. (остаряло, кого какво) Прицелвам се с оръжие.

Замервам с пищов.

3. (какво) Започвам да меря.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице замервам замерваме
второ лице замерваш замервате
трето лице замерва замерват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице замервах замервахме
второ лице замерва замервахте
трето лице замерва замерваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице замервах замервахме
второ лице замерваше замервахте
трето лице замерваше замерваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
замервай замервайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замервал замервала замервало замервали
членувана замервалия замервалата замервалото замервалите
с пълен член замервалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замервал замервала замервало замервали
членувана замервалия замервалата замервалото замервалите
с пълен член замервалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замерван замервана замервано замервани
членувана замервания замерваната замерваното замерваните
с пълен член замерваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замерващ замерваща замерващо замерващи
членувана замерващия замерващата замерващото замерващите
с пълен член замерващият — — —
Деепричастие
замервайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-мер-вам
  • форми заме́рваш, несв. и заме́ря, св.
Източник