за́лък

1. Парче храна, обикновено хляб за едно лапване, хапка.

Хапнах два залъка и трябваше да стана.

2. (преносно, само единствено число) Средства за препитаване.

Трудно си изкарвам залъка.

Еднакъв произход със залог, срв. сръб. залогај „залък“, т.е. „нещо заложено (в устата)“. *zalogъ > *zalъk с редукция o > ъ в неударена сричка като в мънисто.

Броя залъците на някого

Свиди ми се храната.

Вземам залъка от устата

Ограбвам.

Вземам залъка от устата

Лишавам от работа.

Давам си залъка от устата

Лишавам се, пестя средства за някого.

Давам си от залъка

Отделям от оскъдните си средства; помагам на някого.

За залък хляб (работя)

Получавам съвсем малко пари.

Не слагам залък (в устата си)

Не ям нищо.

единствено число множествено число
нечленувана залък залъци
членувана залъка залъците
с пълен член залъкът —
бройна форма залъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне за-лък
  • форми мн. за́лъци и за́лци, (два) за́лъка
Източници