закла́тя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заклатя заклатим
второ лице заклатиш заклатите
трето лице заклати заклатят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заклатих заклатихме
второ лице заклати заклатихте
трето лице заклати заклатиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заклатех заклатехме
второ лице заклатеше заклатехте
трето лице заклатеше заклатеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заклати заклатете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заклатил заклатила заклатило заклатили
членувана заклатилия заклатилата заклатилото заклатилите
с пълен член заклатилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заклател заклатела заклатело заклатели
членувана заклателия заклателата заклателото заклателите
с пълен член заклателият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заклатен заклатена заклатено заклатени
членувана заклатения заклатената заклатеното заклатените
с пълен член заклатеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне зак-ла-тя
  • форми закла́тиш, мин. св. закла́тих, мин. прич. закла́тил, св.
Източник