зака́ня
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заканя заканим
второ лице заканиш заканите
трето лице закани заканят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заканих заканихме
второ лице закани заканихте
трето лице закани заканиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заканех заканехме
второ лице заканеше заканехте
трето лице заканеше заканеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
закани заканете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заканил заканила заканило заканили
членувана заканилия заканилата заканилото заканилите
с пълен член заканилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заканел заканела заканело заканели
членувана заканелия заканелата заканелото заканелите
с пълен член заканелият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне за-ка-ня
  • форми зака́ниш, мин. св. зака́них, мин. прич. зака́нил, св.
Източник