зака́нвам

(кого) Започвам да каня.

От един месец съм заканила гости.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заканвам заканваме
второ лице заканваш заканвате
трето лице заканва заканват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заканвах заканвахме
второ лице заканва заканвахте
трето лице заканва заканваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заканвах заканвахме
второ лице заканваше заканвахте
трето лице заканваше заканваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заканвай заканвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заканвал заканвала заканвало заканвали
членувана заканвалия заканвалата заканвалото заканвалите
с пълен член заканвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заканвал заканвала заканвало заканвали
членувана заканвалия заканвалата заканвалото заканвалите
с пълен член заканвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заканван заканвана заканвано заканвани
членувана заканвания заканваната заканваното заканваните
с пълен член заканваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заканващ заканваща заканващо заканващи
членувана заканващия заканващата заканващото заканващите
с пълен член заканващият — — —
Деепричастие
заканвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-кан-вам
  • форми зака́нваш, несв. и зака́ня, св.
Източник
заканвам се

1. (на кого) Отправям закана.

Закани се да му отмъсти.

2. Започвам да възнамерявам нещо, да се каня да направя нещо.

  • възвратен глагол
  • форми заканя се