заигра́вам

1. Започвам да играя.

2. (кого) Залъгвам, забавлявам дете.

3. (с кого) Увличам се, флиртувам.

Не заигравай с властта.
заиграване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заигравам заиграваме
второ лице заиграваш заигравате
трето лице заиграва заиграват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заигравах заигравахме
второ лице заиграва заигравахте
трето лице заиграва заиграваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заигравах заигравахме
второ лице заиграваше заигравахте
трето лице заиграваше заиграваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заигравай заигравайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заигравал заигравала заигравало заигравали
членувана заигравалия заигравалата заигравалото заигравалите
с пълен член заигравалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заигравал заигравала заигравало заигравали
членувана заигравалия заигравалата заигравалото заигравалите
с пълен член заигравалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заиграван заигравана заигравано заигравани
членувана заигравания заиграваната заиграваното заиграваните
с пълен член заиграваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заиграващ заиграваща заиграващо заиграващи
членувана заиграващия заиграващата заиграващото заиграващите
с пълен член заиграващият — — —
Деепричастие
заигравайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-иг-ра-вам
  • форми заигра́ваш, несв. и заигра́я, св.
Източник
заигравам се

Увличам се в игра.

Заиграва се и не се прибира да яде.
  • възвратен глагол
  • форми заиграя се