зада́вен

За глас, вик, звук, шум — който е тих, приглушен, дрезгав.

Говореше тихо, със задавен глас.
Колата издаваше задавен шум.
задавено — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задавен задавена задавено задавени
членувана задавения задавената задавеното задавените
с пълен член задавеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне за-да-вен
  • форми зада́вена, зада́вено, мн. зада́вени
Източник