завеща́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице завещая завещаем
второ лице завещаеш завещаете
трето лице завещае завещаят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице завещах завещахме
второ лице завеща завещахте
трето лице завеща завещаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице завещаех завещаехме
второ лице завещаеше завещаехте
трето лице завещаеше завещаеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
завещай завещайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завещал завещала завещало завещали
членувана завещалия завещалата завещалото завещалите
с пълен член завещалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завещаел завещаела завещаело завещаели
членувана завещаелия завещаелата завещаелото завещаелите
с пълен член завещаелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завещан завещана завещано завещани
членувана завещания завещаната завещаното завещаните
с пълен член завещаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне за-ве-щая
  • форми завеща́еш, мин. св. завеща́х, мин. прич. завеща́л, св.
Източник