завеща́вам

1. (какво, на кого) Разпореждам се (устно или писмено) как да се постъпи с имуществото ми след моята смърт.

Завещавам парите на сина си.

2. (какво, на кого) Преди смъртта си поръчвам да се спазват някакви принципи или да се извършат някакви действия.

Завеща им да се трудят.
завещан — прилагателно име Къщата е завещана на сина му.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице завещавам завещаваме
второ лице завещаваш завещавате
трето лице завещава завещават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице завещавах завещавахме
второ лице завещава завещавахте
трето лице завещава завещаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице завещавах завещавахме
второ лице завещаваше завещавахте
трето лице завещаваше завещаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
завещавай завещавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завещавал завещавала завещавало завещавали
членувана завещавалия завещавалата завещавалото завещавалите
с пълен член завещавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завещавал завещавала завещавало завещавали
членувана завещавалия завещавалата завещавалото завещавалите
с пълен член завещавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завещаван завещавана завещавано завещавани
членувана завещавания завещаваната завещаваното завещаваните
с пълен член завещаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завещаващ завещаваща завещаващо завещаващи
членувана завещаващия завещаващата завещаващото завещаващите
с пълен член завещаващият — — —
Деепричастие
завещавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-ве-ща-вам
  • форми завеща́ваш, несв. и завеща́я, св.
Източник