1.

забу́там

Свършен вид на „забутвам“ — започвам да бутам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице забутам забутаме
второ лице забуташ забутате
трето лице забута забутат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице забутах забутахме
второ лице забута забутахте
трето лице забута забутаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице забутах забутахме
второ лице забуташе забутахте
трето лице забуташе забутаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
забутай забутайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутал забутала забутало забутали
членувана забуталия забуталата забуталото забуталите
с пълен член забуталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутал забутала забутало забутали
членувана забуталия забуталата забуталото забуталите
с пълен член забуталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутан забутана забутано забутани
членувана забутания забутаната забутаното забутаните
с пълен член забутаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне за-бу-там
  • форми забу́таш, св.
Източник

2.

забу́там

(разговорно) Свършен вид на „забутвам“ — слагам нещо между други неща така, че не може да се намери; завеждам някого в отдалечено, затънтено място.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице забутам забутаме
второ лице забуташ забутате
трето лице забута забутат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице забутах забутахме
второ лице забута забутахте
трето лице забута забутаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице забутах забутахме
второ лице забуташе забутахте
трето лице забуташе забутаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
забутай забутайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутал забутала забутало забутали
членувана забуталия забуталата забуталото забуталите
с пълен член забуталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутал забутала забутало забутали
членувана забуталия забуталата забуталото забуталите
с пълен член забуталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутан забутана забутано забутани
членувана забутания забутаната забутаното забутаните
с пълен член забутаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • форми забу́таш, св.
Източник