1.

забу́твам

(кого, какво) Започвам да бутам.

Тя забута детето към вратата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице забутвам забутваме
второ лице забутваш забутвате
трето лице забутва забутват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице забутвах забутвахме
второ лице забутва забутвахте
трето лице забутва забутваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице забутвах забутвахме
второ лице забутваше забутвахте
трето лице забутваше забутваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
забутвай забутвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутвал забутвала забутвало забутвали
членувана забутвалия забутвалата забутвалото забутвалите
с пълен член забутвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутвал забутвала забутвало забутвали
членувана забутвалия забутвалата забутвалото забутвалите
с пълен член забутвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутван забутвана забутвано забутвани
членувана забутвания забутваната забутваното забутваните
с пълен член забутваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутващ забутваща забутващо забутващи
членувана забутващия забутващата забутващото забутващите
с пълен член забутващият — — —
Деепричастие
забутвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-бут-вам
  • форми забу́тваш, несв. и забу́там, св.
Източник
забутвам се

(само множествено число) Започваме да се бутаме един друг.

  • възвратен глагол
  • форми забутам се

2.

забу́твам

разговорно

1. (какво) Слагам между други неща така, че не може да се намери.

Къде си ми забутала молива?

2. (кого) Завеждам някого в отдалечено, затънтено място.

Забута семейството си по балканите.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице забутвам забутваме
второ лице забутваш забутвате
трето лице забутва забутват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице забутвах забутвахме
второ лице забутва забутвахте
трето лице забутва забутваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице забутвах забутвахме
второ лице забутваше забутвахте
трето лице забутваше забутваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
забутвай забутвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутвал забутвала забутвало забутвали
членувана забутвалия забутвалата забутвалото забутвалите
с пълен член забутвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутвал забутвала забутвало забутвали
членувана забутвалия забутвалата забутвалото забутвалите
с пълен член забутвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутван забутвана забутвано забутвани
членувана забутвания забутваната забутваното забутваните
с пълен член забутваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забутващ забутваща забутващо забутващи
членувана забутващия забутващата забутващото забутващите
с пълен член забутващият — — —
Деепричастие
забутвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми забу́тваш, несв. и забу́там, св.
Източник
забутвам се

1. За предмет — изгубва се между други неща така, че трудно се открива.

Писмото се беше забутало между книгите.

2. Отивам в отдалечено и затънтено място.

Забутахме се в това балканско село.

3. Изгубвам се, не мога да се ориентирам някъде.

Забутахме се из гората, не можем да намерим пътя.
  • възвратен глагол
  • форми забутам се