заблатя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заблатя заблатим
второ лице заблатиш заблатите
трето лице заблати заблатят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заблатих заблатихме
второ лице заблати заблатихте
трето лице заблати заблатиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заблатях заблатяхме
второ лице заблатеше заблатяхте
трето лице заблатеше заблатяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заблати заблатете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заблатил заблатила заблатило заблатили
членувана заблатилия заблатилата заблатилото заблатилите
с пълен член заблатилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заблатял заблатяла заблатяло заблатели
членувана заблатялия заблатялата заблатялото заблателите
с пълен член заблатялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заблатен заблатена заблатено заблатени
членувана заблатения заблатената заблатеното заблатените
с пълен член заблатеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне заб-ла-тя
  • форми заблати́ш, мин. св. заблати́х, мин. прич. заблати́л, св.
Източник