заблатя́вам

(какво) Превръщам някакво място в блато.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заблатявам заблатяваме
второ лице заблатяваш заблатявате
трето лице заблатява заблатяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заблатявах заблатявахме
второ лице заблатява заблатявахте
трето лице заблатява заблатяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заблатявах заблатявахме
второ лице заблатяваше заблатявахте
трето лице заблатяваше заблатяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заблатявай заблатявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заблатявал заблатявала заблатявало заблатявали
членувана заблатявалия заблатявалата заблатявалото заблатявалите
с пълен член заблатявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заблатявал заблатявала заблатявало заблатявали
членувана заблатявалия заблатявалата заблатявалото заблатявалите
с пълен член заблатявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заблатяван заблатявана заблатявано заблатявани
членувана заблатявания заблатяваната заблатяваното заблатяваните
с пълен член заблатяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заблатяващ заблатяваща заблатяващо заблатяващи
членувана заблатяващия заблатяващата заблатяващото заблатяващите
с пълен член заблатяващият — — —
Деепричастие
заблатявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне заб-ла-тя-вам
  • форми заблатя́ваш, несв. и заблатя́, св.
Източник