забата́ча
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице забатача забатачим
второ лице забатачиш забатачите
трето лице забатачи забатачат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице забатачих забатачихме
второ лице забатачи забатачихте
трето лице забатачи забатачиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице забатачех забатачехме
второ лице забатачеше забатачехте
трето лице забатачеше забатачеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
забатачи забатачете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забатачил забатачила забатачило забатачили
членувана забатачилия забатачилата забатачилото забатачилите
с пълен член забатачилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забатачел забатачела забатачело забатачели
членувана забатачелия забатачелата забатачелото забатачелите
с пълен член забатачелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забатачен забатачена забатачено забатачени
членувана забатачения забатачената забатаченото забатачените
с пълен член забатаченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне за-ба-та-ча
  • форми забата́чиш, мин. св. забата́чих, мин. прич. забата́чил, св.
Източник