жумя́

1. Стоя с притворени очи, обикновено поради силна светлина.

2. Стоя със затворени очи.

Жумях цял час, не не можах да заспя.

3. (преносно) За лампа и подобни — издавам слаба светлина.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице жумя жумим
второ лице жумиш жумите
трето лице жуми жумят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице жумях жумяхме
второ лице жумя жумяхте
трето лице жумя жумяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице жумях жумяхме
второ лице жумеше жумяхте
трето лице жумеше жумяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
жуми жумете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жумял жумяла жумяло жумели
членувана жумелия жумялата жумялото жумелите
с пълен член жумелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жумял жумяла жумяло жумели
членувана жумялия жумялата жумялото жумелите
с пълен член жумялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жумящ жумяща жумящо жумящи
членувана жумящия жумящата жумящото жумящите
с пълен член жумящият — — —
Деепричастие
жумейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне жу-мя
  • форми жуми́ш, мин. св. жумя́х, мин. прич. жумя́л, несв.
Източник