замижа́вам

1. Притварям очи (при силна светлина, от удоволствие, при мечтаене и други); зажумявам.

2. (преносно) След колебание се престрашавам, рискувам.

Замижах и купих кола за един милион.

3. (преносно) Преструвам се, че не забелязвам нещо нередно.

Замижаха пред фактите и го освободиха.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице замижавам замижаваме
второ лице замижаваш замижавате
трето лице замижава замижават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице замижавах замижавахме
второ лице замижава замижавахте
трето лице замижава замижаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице замижавах замижавахме
второ лице замижаваше замижавахте
трето лице замижаваше замижаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
замижавай замижавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замижавал замижавала замижавало замижавали
членувана замижавалия замижавалата замижавалото замижавалите
с пълен член замижавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замижавал замижавала замижавало замижавали
членувана замижавалия замижавалата замижавалото замижавалите
с пълен член замижавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замижаван замижавана замижавано замижавани
членувана замижавания замижаваната замижаваното замижаваните
с пълен член замижаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замижаващ замижаваща замижаващо замижаващи
членувана замижаващия замижаващата замижаващото замижаващите
с пълен член замижаващият — — —
Деепричастие
замижавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-ми-жа-вам
  • форми замижа́ваш, несв. и замижа́, св.
Източник