жи́ла

1. (разговорно) Кръвоносен съд.

Гореща кръв тече в жилите му.
Изпъкнала жила.

2. (разговорно) Сухожилие.

Вратни жили.

3. (разговорно) Разклонение от корените на растение.

Дървото имаше дебели жили.

4. Ивица от минерал, руда и др. в природно състояние.

Златна жила.
Откриха мраморна жила.

жила: старобългарски жи́ла

старобълг. жила: лит. gysla „вена“: армен. ĵił „сухожилие“: лат. fīlum „конец“.

единствено число множествено число
нечленувана жила жили
членувана жилата жилите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне жи-ла
  • форми мн. жи́ли
Източници