же́ня

(кого) Правя някой да встъпи в брак — карам го или давам съгласие (за родител и подобни), съдействам; извършвам церемонията около брака.

Баща ѝ иска да я жени.
Женя брат си.
женене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице женя женим
второ лице жениш жените
трето лице жени женят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице жених женихме
второ лице жени женихте
трето лице жени жениха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице женех женехме
второ лице женеше женехте
трето лице женеше женеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
жени женете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана женил женила женило женили
членувана женилия женилата женилото женилите
с пълен член женилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана женел женела женело женели
членувана женелия женелата женелото женелите
с пълен член женелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана женен женена женено женени
членувана женения женената жененото женените
с пълен член жененият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана женещ женеща женещо женещи
членувана женещия женещата женещото женещите
с пълен член женещият — — —
Деепричастие
женейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне же-ня
  • форми же́ниш, мин. св. же́них и жени́х, мин. прич. же́нил и жени́л, несв.
Източник
  • възвратен глагол
  • форми же́ниш се, мин. св. же́них се и жени́х се, мин. прич. же́нил се и жени́л се, несв.