венча́вам

1. (кого) Извършвам църковен обред при сключване на брак.

Кой свещеник ви венча?

2. (кого, разговорно) Участвам във венчавка като кум.

венчаване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице венчавам венчаваме
второ лице венчаваш венчавате
трето лице венчава венчават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице венчавах венчавахме
второ лице венчава венчавахте
трето лице венчава венчаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице венчавах венчавахме
второ лице венчаваше венчавахте
трето лице венчаваше венчаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
венчавай венчавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана венчавал венчавала венчавало венчавали
членувана венчавалия венчавалата венчавалото венчавалите
с пълен член венчавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана венчавал венчавала венчавало венчавали
членувана венчавалия венчавалата венчавалото венчавалите
с пълен член венчавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана венчаван венчавана венчавано венчавани
членувана венчавания венчаваната венчаваното венчаваните
с пълен член венчаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана венчаващ венчаваща венчаващо венчаващи
членувана венчаващия венчаващата венчаващото венчаващите
с пълен член венчаващият — — —
Деепричастие
венчавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вен-ча-вам
  • форми венча́ваш, несв. и венча́я, св.
Източник
венчавам се

Встъпвам в църковен брак.

  • възвратен глагол
  • форми венчая се