Източник
-
е́кстра -
1. (разговорно, като прилагателно име, неизменяемо) Висококачествен, отличен, превъзходен.
Екстра стока.
Екстра човек.
-
2. (разговорно, като наречие) Отлично, много добре.
Как си?
Екстра съм!
-
3. (като съществително име, множествено число) Принадлежност към стока, която не се включва в цената, а трябва отделно да се плати.
Продават колите с различни екстри.
Екстра качество
(специално) За търговска стока — най-високото по степен качество.
Екстра категория
(специално) За обществено заведение (ресторант, хотел и други) — най-висока по степен категория.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | екстра | екстри |
| членувана | екстрата | екстрите |