е́кстра

1. (разговорно, като прилагателно име, неизменяемо) Висококачествен, отличен, превъзходен.

Екстра стока.
Екстра човек.

2. (разговорно, като наречие) Отлично, много добре.

Как си?
Екстра съм!

3. (като съществително име, множествено число) Принадлежност към стока, която не се включва в цената, а трябва отделно да се плати.

Продават колите с различни екстри.
нар.
Екстра качество

(специално) За търговска стока — най-високото по степен качество.

Екстра категория

(специално) За обществено заведение (ресторант, хотел и други) — най-висока по степен категория.

единствено число множествено число
нечленувана екстра екстри
членувана екстрата екстрите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ек-с-т-ра
Източник